Окончателно: Секция в Борнмът ще има.
След три седмици вълнения и колективни усилия българската общност в Борнмът и Пул се сдоби със секция, в която да гласува на президентските избори. Покрай цялата вакханалия имаше доста интересни истории, които сега ще представя, и за които умишлено не писах досега.
Ето ги и главите на краткия роман:
1. Драмата със заявленията
Всичко започна със събирането на подписи. Трябваше да съберем 60, в предпоследния ден бяхме 50 и нещо (виж Гласуване на изборите в Борнмът и Пул и Призив към българската общност). В крайна сметка се събрахме 85 човека, които подадохме заявления за гласуване в Борнмът. Иначе в групата във Фейсбук сме около 250, но известен брой от членовете не живеят в района, а в други населени места в Англия. Разочароващото е, че след многобройните призиви и приключването на кампанията по регистрацията имаше много въпроси от типа: "Ще мога ли да гласувам", "Как да гласувам, ако не съм се регистрирал" и т.н.
2. Пренебрежителното посолство
В един от петъците от посолството се свързали с Мая Николова и ѝ поставили задача да намери зала и седем доброволци за 4-5 часа. Въпреки че успяхме да намерим всичко необходимо, в събота ЦИК излезе с решение, че нашето населено място няма да има секция. Причината беше в поправката "Каракчанов", лимитираща секциите във всяка страна до 35. Начинът на определяне пък стана с писмо от посолството в Лондон до ЦИК, в което в последствие разбрах, че се споменава липсата на "компактна българска маса" и "контакти с представители на местната общност". Две невярни твърдения.
3. Радко срещу машината
Това е може би най-интересната глава. Първо, изпратих имейли до ЦИК и българското посолство да ми покажат писмото, на което е позован изборът на секции. Споделих какво правя втв Фейсбук групата и от там осъществих контакт с Деси Христова - активист с богата биография в неправителствения сектор. Тя пък ме свърза с Димитър Иванов - друг активен гражданин, живеещ във Винтертур. След няколко светкавични телефонни разговора с Швейцария се реши да подам жалба във Върховния административен съд. За целта мрежата на изборните активисти по света (в чийто редици е и Боян Юруков от Германия) ми предостави шаблон на жалбата, която аз трябваше да пратя подписана по факс.
Това беше доста трудна задача, но се справих, а в последствие стана ясно, че съм единственият, който е успял да изпълни всички законови изисквания и същевременно да съм живущ в някои от точките по света, останали без секции. И така, ВАС образува дело по моята жалба "Радко срещу ЦИК".
Съвсем скоро получих призовка по имейл да се явя на следващия ден в 9:00 часа в съда. Абсурд, с който се цели жалбата да бъде анулирана. С други думи съдебната система не ѝ се занимава, затова поставя непреодолими бариери за гражданските жалби, особено от чужбина. Само че мрежата, за която споменах по-горе, ми осигури адвокат, който да ме представлява, само трябваше да му изпратя пълномощно. Така се и случи в нощта преди т.нар. административно дело.
На сутринта адвокатът ме представляваше, а ВАС обедини моята жалба с жалба на кандидатът за президент Трайчо Трайков. Трайков беше подал жалба за военните в Афганистан, които също са оставени без секция. В крайна сметка "Радко и Трайчо" загубиха срещу ЦИК, а в същия ден парламентът се върна на работа, за да промения кодекса и най-вече поправката "Каракачанов".
Решението по делото (№11826/2016г.) може да се намери ТУК. Мотивите са скандални, както може да се предполага. А и аз допускам, че моята жалба може да изгоряла по "политически причини" заради нежелателното сливане на делата. Друг е въпросът, че съдебната система не би трябвало да се осланя на "политически причини" при функционирането си.
Р. К. К съм аз, Б. (В.) е Борнмът (Bournemouth).
4. Мая Николова срещу посолството
След отхвърлянето на жалбата ми аз се поотеглих от борбата, най-вече защото нямах повече идеи. Нашата сънародничка тук Мая Николова обаче продължи борбата, особено след като парламентът гласува "ограничението 35" да не важи за страните в ЕС. Доколкото разбрах, посолството пак се е дърпало да отваря секция тук въпреки новото положение. Николова обаче успя да намери и доброволци, и зала - масивен труд, благодарение на който в крайна сметка вчера ЦИК обяви адреса на секцията в Борнмът.
Ден преди това, когато още не беше сигурно, Димитър Китанов обяви, че ще пътува до Саутхямптън, за да гласува и предложи три свободни и безплатни места в колата си. Има няколко критично важни сънародници, с чиято помощ и активност общността укрепва и се развива. Те са и обществено активни, не им е безразлично какво става с България, нищо че са на много километри.
5. Епилог
Сега остава да видим и колко ще гласуваме от Борнмът и Пул. Би било голям резил, а и подигравка с усилията на доброволците, ако не прескочим 60 човека. Мисля пак да се активизирам с пропаганда за изборна активност.
След три седмици вълнения и колективни усилия българската общност в Борнмът и Пул се сдоби със секция, в която да гласува на президентските избори. Покрай цялата вакханалия имаше доста интересни истории, които сега ще представя, и за които умишлено не писах досега.
Ето ги и главите на краткия роман:
1. Драмата със заявленията
Всичко започна със събирането на подписи. Трябваше да съберем 60, в предпоследния ден бяхме 50 и нещо (виж Гласуване на изборите в Борнмът и Пул и Призив към българската общност). В крайна сметка се събрахме 85 човека, които подадохме заявления за гласуване в Борнмът. Иначе в групата във Фейсбук сме около 250, но известен брой от членовете не живеят в района, а в други населени места в Англия. Разочароващото е, че след многобройните призиви и приключването на кампанията по регистрацията имаше много въпроси от типа: "Ще мога ли да гласувам", "Как да гласувам, ако не съм се регистрирал" и т.н.
2. Пренебрежителното посолство
В един от петъците от посолството се свързали с Мая Николова и ѝ поставили задача да намери зала и седем доброволци за 4-5 часа. Въпреки че успяхме да намерим всичко необходимо, в събота ЦИК излезе с решение, че нашето населено място няма да има секция. Причината беше в поправката "Каракчанов", лимитираща секциите във всяка страна до 35. Начинът на определяне пък стана с писмо от посолството в Лондон до ЦИК, в което в последствие разбрах, че се споменава липсата на "компактна българска маса" и "контакти с представители на местната общност". Две невярни твърдения.
3. Радко срещу машината
Това е може би най-интересната глава. Първо, изпратих имейли до ЦИК и българското посолство да ми покажат писмото, на което е позован изборът на секции. Споделих какво правя втв Фейсбук групата и от там осъществих контакт с Деси Христова - активист с богата биография в неправителствения сектор. Тя пък ме свърза с Димитър Иванов - друг активен гражданин, живеещ във Винтертур. След няколко светкавични телефонни разговора с Швейцария се реши да подам жалба във Върховния административен съд. За целта мрежата на изборните активисти по света (в чийто редици е и Боян Юруков от Германия) ми предостави шаблон на жалбата, която аз трябваше да пратя подписана по факс.
Това беше доста трудна задача, но се справих, а в последствие стана ясно, че съм единственият, който е успял да изпълни всички законови изисквания и същевременно да съм живущ в някои от точките по света, останали без секции. И така, ВАС образува дело по моята жалба "Радко срещу ЦИК".
Съвсем скоро получих призовка по имейл да се явя на следващия ден в 9:00 часа в съда. Абсурд, с който се цели жалбата да бъде анулирана. С други думи съдебната система не ѝ се занимава, затова поставя непреодолими бариери за гражданските жалби, особено от чужбина. Само че мрежата, за която споменах по-горе, ми осигури адвокат, който да ме представлява, само трябваше да му изпратя пълномощно. Така се и случи в нощта преди т.нар. административно дело.
На сутринта адвокатът ме представляваше, а ВАС обедини моята жалба с жалба на кандидатът за президент Трайчо Трайков. Трайков беше подал жалба за военните в Афганистан, които също са оставени без секция. В крайна сметка "Радко и Трайчо" загубиха срещу ЦИК, а в същия ден парламентът се върна на работа, за да промения кодекса и най-вече поправката "Каракачанов".
Решението по делото (№11826/2016г.) може да се намери ТУК. Мотивите са скандални, както може да се предполага. А и аз допускам, че моята жалба може да изгоряла по "политически причини" заради нежелателното сливане на делата. Друг е въпросът, че съдебната система не би трябвало да се осланя на "политически причини" при функционирането си.
Р. К. К съм аз, Б. (В.) е Борнмът (Bournemouth).
4. Мая Николова срещу посолството
След отхвърлянето на жалбата ми аз се поотеглих от борбата, най-вече защото нямах повече идеи. Нашата сънародничка тук Мая Николова обаче продължи борбата, особено след като парламентът гласува "ограничението 35" да не важи за страните в ЕС. Доколкото разбрах, посолството пак се е дърпало да отваря секция тук въпреки новото положение. Николова обаче успя да намери и доброволци, и зала - масивен труд, благодарение на който в крайна сметка вчера ЦИК обяви адреса на секцията в Борнмът.
Ден преди това, когато още не беше сигурно, Димитър Китанов обяви, че ще пътува до Саутхямптън, за да гласува и предложи три свободни и безплатни места в колата си. Има няколко критично важни сънародници, с чиято помощ и активност общността укрепва и се развива. Те са и обществено активни, не им е безразлично какво става с България, нищо че са на много километри.
5. Епилог
Сега остава да видим и колко ще гласуваме от Борнмът и Пул. Би било голям резил, а и подигравка с усилията на доброволците, ако не прескочим 60 човека. Мисля пак да се активизирам с пропаганда за изборна активност.
0 коментара:
Публикуване на коментар