Както бях планирал, тази сутрин написах призив в групата на българите в Борнмът и Пул за подаване на заявления за гласуване в чужбина.
Към момента на написването вече бяхме достигнали критичната маса от 60 регистрации, така че секция в Борнмът ще има.
Публикувам призива и тук, защото той е валиден за всички българи в Обединеното кралство, а и за всички българи в чужбина изобщо:
"Добро утро, приятели!
Очевидно с известни усилия ще успеем да съберем нужните заявления за разкриване на секция в Борнмът. Щеше да бъде срамно цялото графство Дорсет да остане без дори една секция, но нямаше да бъде изненадващо.
В сайта на българското посолство в Лондон има една публикация, във Фейсбук страницата - още една, датираща от 17 септември. От лични разговори научих, че много българи в региона дори не са разбрали, че трябва да подават заявление, още по-малко знаят къде и как. За вас не знам, но до мен разяснителна кампания или някакви призиви от официални институции не са достигали. Дали става дума за немарливост, дали за незаинтересованост или пък аз имам завишени очаквания, това е друга тема.
Не искам да звуча твърде патетично, но пък ми се иска, когато британски депутат направи непремерено дискриминационно изказване по адрес на българите в Англия, той да бъде привикван за разяснение в посолството, точно както би се случило с български депутат в Британското посолство в София. Малките детайли и малките жестове са основите на онова, което ни се иска да имаме, но нямаме - национално самочувствие. Не си ли отстояваме правата сами, няма кой да ни ги отстоява.
Връзката между президентските избори и горния случай е, че президентът назначава посланиците.
Българската общност в Борнмът и Пул очевидно не е голяма, но нашата диаспора във Великобритания е. Живеем в друга среда, имаме различни проблеми, но все пак сме българи и е наше право да участваме в политическия живот на страната. Вероятно повечето от четящите тези редове са далеч от родните си места именно, защото са били оставени без избор. Провалът на политическата ни класа и система кулминира в настоящия президентски вот с номинираните кандидати. Колкото по-незаинтересовани сме обаче, толкова повече статуквото трупа устойчивост.
Вземете за пример полякините, които не допуснаха закона за аборта. Не допуснаха местният законодател да поеме контрол над телата им, а представителки на полската емигрантска общност протестираха в Борнмът. Акцията им бе отразена в английската преса, те бяха чути, но най-важното - спечелиха своята битка.
Нашите избори са далеч по-маловажно събитие, ако трябва да бъдем честни. Те не са и наша битка, те са битка между полюсите на родната политическа класа. Въпросът е, че трябва да поддържаме тонуса на нашата заинтересованост. Българските институции трябва да знаят, че ние сме тук, че сме живи и че все още ни интересува какво става с родината и нашите сънародници в чужбина. Че ни интересува какво става с нас. За целта обаче трябва да се покажем, да се обадим, че сме живи. За да знае България, че сме тук, нека поне се регистрираме за изборите. Може да нямаме време, възможност или желание да отидем до урната, но нека покажем, че сме тук, че ни има. Иначе никой няма да ни брои за живи. И с право..."
От архива:
07.10.2016: Гласуване на изборите в Борнмът и Пул
25.10.2015: Първото ми гласуване в чужбина
Към момента на написването вече бяхме достигнали критичната маса от 60 регистрации, така че секция в Борнмът ще има.
Публикувам призива и тук, защото той е валиден за всички българи в Обединеното кралство, а и за всички българи в чужбина изобщо:
"Добро утро, приятели!
Очевидно с известни усилия ще успеем да съберем нужните заявления за разкриване на секция в Борнмът. Щеше да бъде срамно цялото графство Дорсет да остане без дори една секция, но нямаше да бъде изненадващо.
В сайта на българското посолство в Лондон има една публикация, във Фейсбук страницата - още една, датираща от 17 септември. От лични разговори научих, че много българи в региона дори не са разбрали, че трябва да подават заявление, още по-малко знаят къде и как. За вас не знам, но до мен разяснителна кампания или някакви призиви от официални институции не са достигали. Дали става дума за немарливост, дали за незаинтересованост или пък аз имам завишени очаквания, това е друга тема.
Не искам да звуча твърде патетично, но пък ми се иска, когато британски депутат направи непремерено дискриминационно изказване по адрес на българите в Англия, той да бъде привикван за разяснение в посолството, точно както би се случило с български депутат в Британското посолство в София. Малките детайли и малките жестове са основите на онова, което ни се иска да имаме, но нямаме - национално самочувствие. Не си ли отстояваме правата сами, няма кой да ни ги отстоява.
Връзката между президентските избори и горния случай е, че президентът назначава посланиците.
Българската общност в Борнмът и Пул очевидно не е голяма, но нашата диаспора във Великобритания е. Живеем в друга среда, имаме различни проблеми, но все пак сме българи и е наше право да участваме в политическия живот на страната. Вероятно повечето от четящите тези редове са далеч от родните си места именно, защото са били оставени без избор. Провалът на политическата ни класа и система кулминира в настоящия президентски вот с номинираните кандидати. Колкото по-незаинтересовани сме обаче, толкова повече статуквото трупа устойчивост.
Вземете за пример полякините, които не допуснаха закона за аборта. Не допуснаха местният законодател да поеме контрол над телата им, а представителки на полската емигрантска общност протестираха в Борнмът. Акцията им бе отразена в английската преса, те бяха чути, но най-важното - спечелиха своята битка.
Нашите избори са далеч по-маловажно събитие, ако трябва да бъдем честни. Те не са и наша битка, те са битка между полюсите на родната политическа класа. Въпросът е, че трябва да поддържаме тонуса на нашата заинтересованост. Българските институции трябва да знаят, че ние сме тук, че сме живи и че все още ни интересува какво става с родината и нашите сънародници в чужбина. Че ни интересува какво става с нас. За целта обаче трябва да се покажем, да се обадим, че сме живи. За да знае България, че сме тук, нека поне се регистрираме за изборите. Може да нямаме време, възможност или желание да отидем до урната, но нека покажем, че сме тук, че ни има. Иначе никой няма да ни брои за живи. И с право..."
От архива:
07.10.2016: Гласуване на изборите в Борнмът и Пул
25.10.2015: Първото ми гласуване в чужбина
0 коментара:
Публикуване на коментар