Отдавна не бях присъствал на събития в Англия, но ето, че и този ден дойде. Четвъртък, 29 юли, беше доста силен ден. Първо малко предистория...
По график трябваше да съм на работа само в един малък времеви епизод от 5 до 9:30 вечерта. Сутринта в 6:15-20 обаче ме събудиха от офиса с въпрос дали по спешност не мога да покрия сутрешна и обедна смяна. В последните няколко дни в часовете преди обед учих здраво и за този четвъртък си бях предвидил почивка от четенето, така че приех да поработя. После стана така, че приех и следобедна смяна и работния ден стана повече от пълен - това беше най-ефективният възможен начин да си почина от ученето.
Междувременно Митко Георгиев - момчето от България, с което най-често се виждаме, ми се обади между следобедната и вечерната смяна да види дали не искам да пием по бира. Аз исках, бях в отлично настроение и изобщо не бях уморен.
В последната смяна пък колежката Гейнор Хърли, една британска дама на над средна възраст, спомена, че в Пул днес ще има заря. После ми стана ясно, че всеки четвъртък има фойерверки на кея, но аз не съм знаел. В Борнмът пък били в петък. Радост за децата и повод за родителите да се поразтъпчат навън и да пият по бира-две-три.
Ето ни на кея.
Хора - пълно. Малки, големи, всякакви. Самите фойерверки бяха планирани за 22:00 часа точно. По улицата покрай кея имаше няколко импровизирани павилиона с жива музика. На няколко маси се продаваха светещи играчки. Магазинчетата за фиш енд чипс бяха обградени от дълги опашки, но изненадващо за мен затвориха точно преди зарята.
Самата заря не успя да ме впечатли, но това е защото аз съм свикнал само на Нова година в София да гледам, когато наистина небето е в огън и всички гърмят. Децата се радваха и си беше красиво - какво пък, заря над морската вода. Не се вижда всеки ден... но пък го има всяка седмица.
С Митко това си говорехме - какво би казал един българин, ако всяка седмица общината харчи пари за фойерверки и за капак те не са нещо мегаломанско? Въпрос на гледна точка. Нямам представа и англичаните какво си мислят, но тези, които бяха там, се радваха.
Иначе като се разотиде множеството, останаха пияните дечурлига. Доста младежи бяха в несвяст в четвъртък вечер.
Седнахме в пъба с "оригиналното" име "The Quay" ("Кеят"). Все пак трябваше да се съобрзим с коефициента цена-качество, а останалите заведения изглеждаха твърде "пош". Получи се хубав четвъртък. Ето малко снимки:
По график трябваше да съм на работа само в един малък времеви епизод от 5 до 9:30 вечерта. Сутринта в 6:15-20 обаче ме събудиха от офиса с въпрос дали по спешност не мога да покрия сутрешна и обедна смяна. В последните няколко дни в часовете преди обед учих здраво и за този четвъртък си бях предвидил почивка от четенето, така че приех да поработя. После стана така, че приех и следобедна смяна и работния ден стана повече от пълен - това беше най-ефективният възможен начин да си почина от ученето.
Междувременно Митко Георгиев - момчето от България, с което най-често се виждаме, ми се обади между следобедната и вечерната смяна да види дали не искам да пием по бира. Аз исках, бях в отлично настроение и изобщо не бях уморен.
В последната смяна пък колежката Гейнор Хърли, една британска дама на над средна възраст, спомена, че в Пул днес ще има заря. После ми стана ясно, че всеки четвъртък има фойерверки на кея, но аз не съм знаел. В Борнмът пък били в петък. Радост за децата и повод за родителите да се поразтъпчат навън и да пият по бира-две-три.
Ето ни на кея.
Хора - пълно. Малки, големи, всякакви. Самите фойерверки бяха планирани за 22:00 часа точно. По улицата покрай кея имаше няколко импровизирани павилиона с жива музика. На няколко маси се продаваха светещи играчки. Магазинчетата за фиш енд чипс бяха обградени от дълги опашки, но изненадващо за мен затвориха точно преди зарята.
Самата заря не успя да ме впечатли, но това е защото аз съм свикнал само на Нова година в София да гледам, когато наистина небето е в огън и всички гърмят. Децата се радваха и си беше красиво - какво пък, заря над морската вода. Не се вижда всеки ден... но пък го има всяка седмица.
С Митко това си говорехме - какво би казал един българин, ако всяка седмица общината харчи пари за фойерверки и за капак те не са нещо мегаломанско? Въпрос на гледна точка. Нямам представа и англичаните какво си мислят, но тези, които бяха там, се радваха.
Иначе като се разотиде множеството, останаха пияните дечурлига. Доста младежи бяха в несвяст в четвъртък вечер.
Седнахме в пъба с "оригиналното" име "The Quay" ("Кеят"). Все пак трябваше да се съобрзим с коефициента цена-качество, а останалите заведения изглеждаха твърде "пош". Получи се хубав четвъртък. Ето малко снимки:
0 коментара:
Публикуване на коментар