Замислих се, че много отдавна не съм писал нищо за заобикалящата ме среда. Преди пишех повече за Борнмът и Пул, но и всичко ми беше ново.
Вчера, понеже си направих ударна доза фиш'ен'чипс (пържени картофи с риба), ми се наложи - буквално ми се наложи - да направя един от онези вече напълно забравени пешеходни преходи от зората на английската ми кампания. А той от своя страна пък ме накара отново да се огледам по улиците.
И забелязах колко ми харесва Пул (не че не го знаех) и колко роматична е улица "Ашли роуд" - главният път, по който стигам до вкъщи.
Това е малък тесен път като повечето наоколо. Къщите са стари, традиционни, минават ключови автобуси, има доста магазини.
Ето например два музикални магазина - един за китари и един за пиана.
Много ми харесват малки магазинчета с дървени дограми. Напомнят ми Пирот и провинциалните български градове. Не че не харесвам и модерността, но тези черчевета са някак романтични :)
Откакто съм в Англия станах свидетел и на гибелта на няколко бизнеса по "Ашли роуд". Например магазинчето за сандвичи "Му-Му". Така и не ги пробвах. Те имаха малшанса да бъдат откъм южния тротоар, който е много по-слаб откъм човекопоток. Хората се бореха, бяха пуснали дори купони в сайт за колективно пазаруване, което е значителен маркетингов ход. Малко от дребните местни търговци го правят.
Останалите снимки илюстрират колко шарена е главната улица. Освен дървени, има и стари алуминиеви дограми. И в тях има чар. Има розов китайски фризьорски стадион, магазин за азиатски подправки и стоки, артшоп, няколко булченски салона, няколко тату студия, букмейкъри и, разбира се, неизменните големи ритейлъри в хранителните стоки като Айслънд (Iceland), Уейтроуз (Waitrose) и Дъ Кооператив (The Co-operative). Да не забравим и пъбовете. "Чърчил" (Churchill) е мястото, където изгледах два-три мача на Арсенал и Борнмът през сезона.
"Ашли роуд" е сравнително натоварена улица в работните часове и доста спокойно място след работно време. Всъщност целият Пул е кротък, което доста ми допада. Ето такова беше настроението в четвъртък вечер след следобедния дъждец:
Вчера, понеже си направих ударна доза фиш'ен'чипс (пържени картофи с риба), ми се наложи - буквално ми се наложи - да направя един от онези вече напълно забравени пешеходни преходи от зората на английската ми кампания. А той от своя страна пък ме накара отново да се огледам по улиците.
И забелязах колко ми харесва Пул (не че не го знаех) и колко роматична е улица "Ашли роуд" - главният път, по който стигам до вкъщи.
Това е малък тесен път като повечето наоколо. Къщите са стари, традиционни, минават ключови автобуси, има доста магазини.
Ето например два музикални магазина - един за китари и един за пиана.
Много ми харесват малки магазинчета с дървени дограми. Напомнят ми Пирот и провинциалните български градове. Не че не харесвам и модерността, но тези черчевета са някак романтични :)
Откакто съм в Англия станах свидетел и на гибелта на няколко бизнеса по "Ашли роуд". Например магазинчето за сандвичи "Му-Му". Така и не ги пробвах. Те имаха малшанса да бъдат откъм южния тротоар, който е много по-слаб откъм човекопоток. Хората се бореха, бяха пуснали дори купони в сайт за колективно пазаруване, което е значителен маркетингов ход. Малко от дребните местни търговци го правят.
Останалите снимки илюстрират колко шарена е главната улица. Освен дървени, има и стари алуминиеви дограми. И в тях има чар. Има розов китайски фризьорски стадион, магазин за азиатски подправки и стоки, артшоп, няколко булченски салона, няколко тату студия, букмейкъри и, разбира се, неизменните големи ритейлъри в хранителните стоки като Айслънд (Iceland), Уейтроуз (Waitrose) и Дъ Кооператив (The Co-operative). Да не забравим и пъбовете. "Чърчил" (Churchill) е мястото, където изгледах два-три мача на Арсенал и Борнмът през сезона.
"Ашли роуд" е сравнително натоварена улица в работните часове и доста спокойно място след работно време. Всъщност целият Пул е кротък, което доста ми допада. Ето такова беше настроението в четвъртък вечер след следобедния дъждец:
0 коментара:
Публикуване на коментар