Много готина неделя! Участвах в маратона на Борнмът и даже финиширах девети в дисциплината 5 км :)
От сутринта започнах да се настройвам с купа корнфлейкс с мед и кисело мляко и дебело намазана филия с течен шоколад. Закачих състезателния номер на една фланелка, дадена ми преди време от моя приятел Радослав Бакърджиев. Фланелката отпред е с българското знаме, а отзад пише "Bulgaria Volleyball Team".
Маратонът беше организиран от British Heart Foundation, но дисциплините полумаратон (21 км) и 10 км бяха подкрепени от английската лекоатлетическа федерция и си бяха със засичане на време и с присъствие на бегачи от цяла Англия.
Моето състезание трябваше да се състои в 11:45 ч., но аз бях там поне два часа по-рано. Според сайта на вестник Борнмът Еко (Bournemouth Echo) на събитието са присъствали около 3000 човека. Действително край плажа беше голяма навалица.
Подпрях се на една ограда да гледам финала на полумаратона и там се заговорих с един чичо. Синът му завърши с много добро време и на много добра позиция. Англичаните много тичат. Обещах му догодина да се пусна на 10 километра, а той - след три седмици да завърши на Лондонския маратон класическите 42 километра.
Дойде и часът за 5-те километра. По мое усещане в състезанието участваха около 500 човека. Важно е да се отбележи, че в тази дисциплина почти нямаше наистина добре подготвени бегачи, тъй като те вече бяха тичали на по-дългите дистанции.
За мен беше интересно да се докосна и до маратонската култура. С толкова много хора на старта е трудно - трябва да внимаваш да не настъпиш някого, да не го бутнеш. Бях в задната част на колоната и това много ме забави. Поне 40 секунди ми отне, за да стигна до реалната стартова линия. Първо трябваше да прескоча всички бебешки колички, после да заобиколя кучетата, после задминах възрастните и по-едрите участници, преди реално да отворя леко крачката.
На първия километър настигнах една добра група, но тяхното темпо не ми хареса, имах повече сили. Не съм си и помислял, че ще мога да се боря за победа дори. Мислих, че ще има зверска конкуренция, защото действително цяла Англия тича. Но не бях предвидил това, че други дисциплини ще осмучат по-атлетичните.
Полека лека започнах да натискам повече, защото виждах, че може нещо интересно да стане... Стигнаха до още една група, която вече се движеше добре. Само няколко крачки по-късно обаче видях бегачи от моята дистанция "в насрещното". Това означаваше, че са обърнали. Газ! И аз обърнах, на 2,5 километра нямаше и помен от умора.
Междувременно с нас завършваха и полумаратонците. Разтворих още по-мощно крачката и задминавах много хора от тази дистанция. Даже чух една окуражаваща реплика на момче към изтощено момиче, когато профучах свежо покрай тях:
- Don't worry, he is five-keyer (не се притеснявай, той е на 5 километра).
Последни 500. Финална атака. Нямах никаква представа колко хора има пред мен, защото виждах всички в гръб, а номерата на състезателите са отпред. На 5 км. бяхме със сини номера, тези от полумаратона - с жълти. Просто исках да изпреваря колкото се може повече хора, особено по-свежите, които очевидно бягат на петицата.
В крайна сметка завърших, на финала имаше много зяпачи и приятели на бегачите, които пляскаха и окуражаваха. Готино чувство. До мен видях едно момче със син номер, заговорих се и с него след финала. Питах го колко хора е имало пред него. Той каза 7 или 8. Затова аз реших, че съм 9-и въпреки че нямаше официално класиране. Неговото време беше 22:30, значи моето е 22 минути и 35 секунди. Дори със значителното бавене на старта, това е отлично време, което мисля само веднъж съм постигал на 5км рън в Южния парк. Но сега съм много много по-добре подготвен, контузиите и разтеженията са далеч назад във времето, а и съм с 10 кг. по-лек.
Взех медалче и запазих хубави спомени. Догодина наистина ще взема да се пусна на "Десятката" :)
От първа до трета снимка са петте километра, на четвъртата са трима от полумаратона, а последните две са ясни. За съжаление в галериите на сайта ме няма мен. Ама може да се появя във Фейсбук страницата на събитието... Ще проверявам регулярно :)
От сутринта започнах да се настройвам с купа корнфлейкс с мед и кисело мляко и дебело намазана филия с течен шоколад. Закачих състезателния номер на една фланелка, дадена ми преди време от моя приятел Радослав Бакърджиев. Фланелката отпред е с българското знаме, а отзад пише "Bulgaria Volleyball Team".
Маратонът беше организиран от British Heart Foundation, но дисциплините полумаратон (21 км) и 10 км бяха подкрепени от английската лекоатлетическа федерция и си бяха със засичане на време и с присъствие на бегачи от цяла Англия.
Моето състезание трябваше да се състои в 11:45 ч., но аз бях там поне два часа по-рано. Според сайта на вестник Борнмът Еко (Bournemouth Echo) на събитието са присъствали около 3000 човека. Действително край плажа беше голяма навалица.
Подпрях се на една ограда да гледам финала на полумаратона и там се заговорих с един чичо. Синът му завърши с много добро време и на много добра позиция. Англичаните много тичат. Обещах му догодина да се пусна на 10 километра, а той - след три седмици да завърши на Лондонския маратон класическите 42 километра.
Дойде и часът за 5-те километра. По мое усещане в състезанието участваха около 500 човека. Важно е да се отбележи, че в тази дисциплина почти нямаше наистина добре подготвени бегачи, тъй като те вече бяха тичали на по-дългите дистанции.
За мен беше интересно да се докосна и до маратонската култура. С толкова много хора на старта е трудно - трябва да внимаваш да не настъпиш някого, да не го бутнеш. Бях в задната част на колоната и това много ме забави. Поне 40 секунди ми отне, за да стигна до реалната стартова линия. Първо трябваше да прескоча всички бебешки колички, после да заобиколя кучетата, после задминах възрастните и по-едрите участници, преди реално да отворя леко крачката.
На първия километър настигнах една добра група, но тяхното темпо не ми хареса, имах повече сили. Не съм си и помислял, че ще мога да се боря за победа дори. Мислих, че ще има зверска конкуренция, защото действително цяла Англия тича. Но не бях предвидил това, че други дисциплини ще осмучат по-атлетичните.
Полека лека започнах да натискам повече, защото виждах, че може нещо интересно да стане... Стигнаха до още една група, която вече се движеше добре. Само няколко крачки по-късно обаче видях бегачи от моята дистанция "в насрещното". Това означаваше, че са обърнали. Газ! И аз обърнах, на 2,5 километра нямаше и помен от умора.
Междувременно с нас завършваха и полумаратонците. Разтворих още по-мощно крачката и задминавах много хора от тази дистанция. Даже чух една окуражаваща реплика на момче към изтощено момиче, когато профучах свежо покрай тях:
- Don't worry, he is five-keyer (не се притеснявай, той е на 5 километра).
Последни 500. Финална атака. Нямах никаква представа колко хора има пред мен, защото виждах всички в гръб, а номерата на състезателите са отпред. На 5 км. бяхме със сини номера, тези от полумаратона - с жълти. Просто исках да изпреваря колкото се може повече хора, особено по-свежите, които очевидно бягат на петицата.
В крайна сметка завърших, на финала имаше много зяпачи и приятели на бегачите, които пляскаха и окуражаваха. Готино чувство. До мен видях едно момче със син номер, заговорих се и с него след финала. Питах го колко хора е имало пред него. Той каза 7 или 8. Затова аз реших, че съм 9-и въпреки че нямаше официално класиране. Неговото време беше 22:30, значи моето е 22 минути и 35 секунди. Дори със значителното бавене на старта, това е отлично време, което мисля само веднъж съм постигал на 5км рън в Южния парк. Но сега съм много много по-добре подготвен, контузиите и разтеженията са далеч назад във времето, а и съм с 10 кг. по-лек.
Взех медалче и запазих хубави спомени. Догодина наистина ще взема да се пусна на "Десятката" :)
От първа до трета снимка са петте километра, на четвъртата са трима от полумаратона, а последните две са ясни. За съжаление в галериите на сайта ме няма мен. Ама може да се появя във Фейсбук страницата на събитието... Ще проверявам регулярно :)
0 коментара:
Публикуване на коментар