Дойде време да подновя списването на блога-дневник. Един от сюжетите беше замразен с оглед да си осигуря спокойствие първо на мен, а после и на близките в София. Не защото нещо драматично става, а защото познавам семейството си и знам, че биха се притеснявали и съпреживявали повече от необходимото.
И така. Почва историята, която не е първоаприлска шега.
Глава 1. Предистория
От февруари месец насам говорех с моя шеф на строежа - Кевин, да намерим начин да се откача от агенцията. Проектът на Клифтън роуд, където започнах работа на 4 септември 2015 г., беше към своя край и така или иначе аз трябваше да бъда готов за всякакви развития. Още тогава (през февруари) се заговори, че към мен има интерес Джорди (второстепенен персонаж, зидар). Преди това (още ноември) имах дори директна оферта от едни гипсаджии, които обаче не ми се струваха надеждни.
Времето се мина и в началото на март усилих натиска върху Кевин да се реши моя въпрос. Не бях съгласен да работя на минимална работна заплата на строеж, тъй като условията бяха и остават антипазарни. Никой не се съгласява, смених общо 9 колеги за период от шест месеца, повечето от които си тръгнаха на първия или втория ден. Една седмица се загуби в това да се чака мениджъра над Кевин за разговори. Аз на тези разговори не съм присъствал и не мога да съм сигурен, че Кевин е положил нужните (или каквито и да било) усилия. Но от тях не произлезе нищо, тоест очакваше се статуквото да се запази. Това ме принуди да поема риск, който историята ще оценява като полза или грешка.
Глава 2. Кулминация.
В последната ми седмица за Колмар Констръкшън бях вече на проекта на Уитингам роуд. Всъщност там прекарах две и половина седмици. Но да разкажа за последната седмица.
Във вторник виждам обява в интернет (следя пазара абсолютно всеки ден) от моята агениця за моята позиция за £10 на час. Влитам в офиса им след моя работен ден, оставям си времевия лист и им давам недвусмислено да разберат, че съм видял обявата и че не съм ОК с моята ситуация.
В четвъртък вече съм решил да ги уведомя, че напускам. Шахрир Манан - шефът на агенцията и умопомрачаващ боклук, е в Ирландия на почивка за Сейнт Патрик. Налага ми се да говоря с втората по важност (от общо трима) фигура във фирмата - Сузи. Обяснявам ѝ, че не е редно след шест месеца вярна служба да имат такова отношение към мен и че повече нямаме какво да делим. Пуснах им и официално писмо.
И сега внимание! Тази Сузи ми каза в нашия разговор, че през седмицата Шах се е обадил на Кевин да го пита дали ще ме пусне за споменатата по-горе работа. Кевин е отговорил - не. Два генерални извода правя от това събитие - първо, Кевин иска да ме запази, защото съм лоялен и добър работник. И второ, агенцията мен ме има за вещ (която или е налична, или не) и изобщо не счита за редно да коментира с мен какво, кога и как ще бъда ангажиран. Защото аз за този разговор не съм знаел.
В петъка и Кевин беше в неудобно положение, защото се направи на забравил за този разговор и каза, че е говорил миналата седмица с агенцията. Това не е вярно, защото обявата беше онлайн в понеделник.
В неделя на пожар се обажда Шах - може ли да се видим в понеделник? Може.
В понеделник 45 минути говорим глупости с този господин, но не става и дума за корекция на условията ми. Скандални неща ми каза, като например, че много хора са си тръгвали от агенцията и после са чукали на вратата му. А аз пък му казах, че съм направил точно 1057 часа за фирмата му и че дори бонус часовете, които Кевин ми надписва, ефективно са повишение за агенцията, а не за мен. Абе поговорихме си, но нищо не излезе...
Глава 3. Седмица първа. "Ще строим завод".
Още в понеделник след разговорите ме хвана лека треска. Ами сега какво? По мой сценарий трябваше да си подобря условията и от вторник пак да съм на Уитингам роуд в дрипите да бачкам. Поетият риск беше калкулиран, защото в момента имам пари да преживея два пълни месеца без заетост. Но разбира се, изобщо това не трябва да се случва, защото имам да спестявам за много неща - чакат ме прибиране в София и сватбата на Любо, искам да помогна на баща ми, евентуално да върна някой паунд и на баба ми и дядо ми...
Установих, че изобщо не нося на стрес. Много ми е нисък толерансът на напрежение. А и гореописаните цели не се връзват със стоенето вкъщи. Не че съм стоял и за минута. Веднага хукнах по агенциите в Борнмът с лъснато СиВи, да търся работа вече по специалността - нещо във финансите и счетоводството.
Там тежък удар получих в една агенция. Една жена ми каза в прав текст:
"Момче, ти защо мислиш, че агенция ще те наеме, след като нямаш никакъв опит?! На нас клиентите ни плащат, за да им осигуряваме опитни кадри". И ми върна СиВи-то. И една друга агенция ми го върна, макар че бяха по-любезни. Останалите просто взеха копие и учтиво ми отговориха, че ще видят какво могат да направят.
Тежък удар, но никакво отказване, ще преследваме целта за пробив и "ще строим завод".
Ден втори, вторник. Нервен, нервен, нервен. Със СиВи-то покривам други агенции в Пул. Пълен териториален обхват. Ефект - нулев. Почвам да леко да влизам в нокдаун.
Сряда. Нещо ми е по-добре, имам добро предчувствие. Получих есемес, че дипломата ми ще пристигне до пет дни (а тя като се прибрах беше пристигнала). В този ден съм решил да си предложа услугите като доброволец (внимание!) на всички счетоводни къщи в района. Тактиката е взаимствана от Фейсбук групата, в която членувам. Няколко души споделиха опит, че този ход им е отворил врати първо с опит, а второ и с последващо наемане. Предлагам безплатно времето и усилията си срещу малко опит и допълнителнително изискване. Е и там като ударих на камък, вече много дойде. Дори за доброволец щом не те искат, човече, значи трябва да станеш три пъти по-добър от всички други на пазара. Затова си седнах на дупето и десет дена по-късно вече в главата си имам материала на 3 от 6 главни урока от третото ми ниво.
Четвъртък. Свързавам се с Кевин да ми даде телефона на Джорди, да говорим да ме взима. Чувам се с този Джорди по обяд, той ми вика - ще ти звънна по-късно и... оттогава е в неизвестност. Но аз уикендът около Великден си го прекарах добре. Вярвах, че тоя Джорди ще ми се обади в понеделник (който също беше почивен ден) и във вторник почвам да бъркам бетона. Да, ама не.
Глава 4. Развръзка. Хепи енд.
Идва си вторник, а аз съм айляк. Лошо. Тръгвам пак по агенциите, вече не с риза и панталон, а с дънки и блуза. Ще търся пак нещо в индустрията, строителството и така нататък. Онлайн кандидатствам, изстисквам възможностите до последна капка.
В четврътък сутринта едната агенция ми се обади на пожар, че някакъв техен служител не се е появил на работа в някаква печатница. Тръгвам. И треперя, защото досегашният ми опит сочи, че ако агенция ме викне, трябва да е някакъв кошмар. Представям си тежка миризма на химикали, тонове хартия и не знам си още какво. А то - работа като следобеден сън - сортираме списания, пълним ги в найлони за разпространение по пощата, разпределяме продукцията... И всичко това в нормална среда, никакви химикали и глупости, чисти хора, чисти дрехи, изобилие от полякини (ние сме две момчета и седем дами) в този отдел. И така вече втори ден. А от днес и ставката е £7,20, на нея ще обърна по-голямо внимание по-натам.
Спомням си, че на втория ден на строежа плаках в къщи и си казвах, че трябва да изкарам колкото за един наем и да си бягам. Но издържах цели 6 месеца, че и репутация някаква направих. Сега имах най-чудесния си първи работен ден изобщо и смятам да се наслаждавам на момента, както и да докажа и на този бизнес, че може да разчита на мен. И вторият работен ден си беше екстра.
Както се казва, продължаваме напред.
През цялата втора седмица всяка сутрин си повтарях "днес нещо хубаво ще се случи". И общо взето, така ставаше.
Благодарности
Андрей много ми помогна. Върна ми услугата от декември определено. Всеки ден си говорихме, подкрепяше ме без да ескалира проблемите. Не че семейството щеше да попречи, но той приемаше фактите без емоции и ми даваше безпристрастна обратна връзка, съобразена с местната действителност. Много хубаво приятелство тук се ражда.
Когато му споделих за ниския ми стрес толеранс, много се смяхме на една статия. В нея пише какво може да го породи и какво може да го намали. Смешното беше, че аз правя абсолютно всичко за да го намаля (10 от 10 препоръки покривам - чета, спортувам, на въздух стоя, топли напитки пия, активен съм, градинарствам и т.н.), но и 7 от 7 стрес фактора са на лице. А той - пуши си, пие си, спорт не пипа, ама по-спокоен изглежда :)
Еми т'ва е. Честит първи април, макар че нищо първоаприлско няма по-горе.
И така. Почва историята, която не е първоаприлска шега.
Глава 1. Предистория
От февруари месец насам говорех с моя шеф на строежа - Кевин, да намерим начин да се откача от агенцията. Проектът на Клифтън роуд, където започнах работа на 4 септември 2015 г., беше към своя край и така или иначе аз трябваше да бъда готов за всякакви развития. Още тогава (през февруари) се заговори, че към мен има интерес Джорди (второстепенен персонаж, зидар). Преди това (още ноември) имах дори директна оферта от едни гипсаджии, които обаче не ми се струваха надеждни.
Времето се мина и в началото на март усилих натиска върху Кевин да се реши моя въпрос. Не бях съгласен да работя на минимална работна заплата на строеж, тъй като условията бяха и остават антипазарни. Никой не се съгласява, смених общо 9 колеги за период от шест месеца, повечето от които си тръгнаха на първия или втория ден. Една седмица се загуби в това да се чака мениджъра над Кевин за разговори. Аз на тези разговори не съм присъствал и не мога да съм сигурен, че Кевин е положил нужните (или каквито и да било) усилия. Но от тях не произлезе нищо, тоест очакваше се статуквото да се запази. Това ме принуди да поема риск, който историята ще оценява като полза или грешка.
Глава 2. Кулминация.
В последната ми седмица за Колмар Констръкшън бях вече на проекта на Уитингам роуд. Всъщност там прекарах две и половина седмици. Но да разкажа за последната седмица.
Във вторник виждам обява в интернет (следя пазара абсолютно всеки ден) от моята агениця за моята позиция за £10 на час. Влитам в офиса им след моя работен ден, оставям си времевия лист и им давам недвусмислено да разберат, че съм видял обявата и че не съм ОК с моята ситуация.
В четвъртък вече съм решил да ги уведомя, че напускам. Шахрир Манан - шефът на агенцията и умопомрачаващ боклук, е в Ирландия на почивка за Сейнт Патрик. Налага ми се да говоря с втората по важност (от общо трима) фигура във фирмата - Сузи. Обяснявам ѝ, че не е редно след шест месеца вярна служба да имат такова отношение към мен и че повече нямаме какво да делим. Пуснах им и официално писмо.
И сега внимание! Тази Сузи ми каза в нашия разговор, че през седмицата Шах се е обадил на Кевин да го пита дали ще ме пусне за споменатата по-горе работа. Кевин е отговорил - не. Два генерални извода правя от това събитие - първо, Кевин иска да ме запази, защото съм лоялен и добър работник. И второ, агенцията мен ме има за вещ (която или е налична, или не) и изобщо не счита за редно да коментира с мен какво, кога и как ще бъда ангажиран. Защото аз за този разговор не съм знаел.
В петъка и Кевин беше в неудобно положение, защото се направи на забравил за този разговор и каза, че е говорил миналата седмица с агенцията. Това не е вярно, защото обявата беше онлайн в понеделник.
В неделя на пожар се обажда Шах - може ли да се видим в понеделник? Може.
В понеделник 45 минути говорим глупости с този господин, но не става и дума за корекция на условията ми. Скандални неща ми каза, като например, че много хора са си тръгвали от агенцията и после са чукали на вратата му. А аз пък му казах, че съм направил точно 1057 часа за фирмата му и че дори бонус часовете, които Кевин ми надписва, ефективно са повишение за агенцията, а не за мен. Абе поговорихме си, но нищо не излезе...
Глава 3. Седмица първа. "Ще строим завод".
Още в понеделник след разговорите ме хвана лека треска. Ами сега какво? По мой сценарий трябваше да си подобря условията и от вторник пак да съм на Уитингам роуд в дрипите да бачкам. Поетият риск беше калкулиран, защото в момента имам пари да преживея два пълни месеца без заетост. Но разбира се, изобщо това не трябва да се случва, защото имам да спестявам за много неща - чакат ме прибиране в София и сватбата на Любо, искам да помогна на баща ми, евентуално да върна някой паунд и на баба ми и дядо ми...
Установих, че изобщо не нося на стрес. Много ми е нисък толерансът на напрежение. А и гореописаните цели не се връзват със стоенето вкъщи. Не че съм стоял и за минута. Веднага хукнах по агенциите в Борнмът с лъснато СиВи, да търся работа вече по специалността - нещо във финансите и счетоводството.
Там тежък удар получих в една агенция. Една жена ми каза в прав текст:
"Момче, ти защо мислиш, че агенция ще те наеме, след като нямаш никакъв опит?! На нас клиентите ни плащат, за да им осигуряваме опитни кадри". И ми върна СиВи-то. И една друга агенция ми го върна, макар че бяха по-любезни. Останалите просто взеха копие и учтиво ми отговориха, че ще видят какво могат да направят.
Тежък удар, но никакво отказване, ще преследваме целта за пробив и "ще строим завод".
Ден втори, вторник. Нервен, нервен, нервен. Със СиВи-то покривам други агенции в Пул. Пълен териториален обхват. Ефект - нулев. Почвам да леко да влизам в нокдаун.
Сряда. Нещо ми е по-добре, имам добро предчувствие. Получих есемес, че дипломата ми ще пристигне до пет дни (а тя като се прибрах беше пристигнала). В този ден съм решил да си предложа услугите като доброволец (внимание!) на всички счетоводни къщи в района. Тактиката е взаимствана от Фейсбук групата, в която членувам. Няколко души споделиха опит, че този ход им е отворил врати първо с опит, а второ и с последващо наемане. Предлагам безплатно времето и усилията си срещу малко опит и допълнителнително изискване. Е и там като ударих на камък, вече много дойде. Дори за доброволец щом не те искат, човече, значи трябва да станеш три пъти по-добър от всички други на пазара. Затова си седнах на дупето и десет дена по-късно вече в главата си имам материала на 3 от 6 главни урока от третото ми ниво.
Четвъртък. Свързавам се с Кевин да ми даде телефона на Джорди, да говорим да ме взима. Чувам се с този Джорди по обяд, той ми вика - ще ти звънна по-късно и... оттогава е в неизвестност. Но аз уикендът около Великден си го прекарах добре. Вярвах, че тоя Джорди ще ми се обади в понеделник (който също беше почивен ден) и във вторник почвам да бъркам бетона. Да, ама не.
Глава 4. Развръзка. Хепи енд.
Идва си вторник, а аз съм айляк. Лошо. Тръгвам пак по агенциите, вече не с риза и панталон, а с дънки и блуза. Ще търся пак нещо в индустрията, строителството и така нататък. Онлайн кандидатствам, изстисквам възможностите до последна капка.
В четврътък сутринта едната агенция ми се обади на пожар, че някакъв техен служител не се е появил на работа в някаква печатница. Тръгвам. И треперя, защото досегашният ми опит сочи, че ако агенция ме викне, трябва да е някакъв кошмар. Представям си тежка миризма на химикали, тонове хартия и не знам си още какво. А то - работа като следобеден сън - сортираме списания, пълним ги в найлони за разпространение по пощата, разпределяме продукцията... И всичко това в нормална среда, никакви химикали и глупости, чисти хора, чисти дрехи, изобилие от полякини (ние сме две момчета и седем дами) в този отдел. И така вече втори ден. А от днес и ставката е £7,20, на нея ще обърна по-голямо внимание по-натам.
Спомням си, че на втория ден на строежа плаках в къщи и си казвах, че трябва да изкарам колкото за един наем и да си бягам. Но издържах цели 6 месеца, че и репутация някаква направих. Сега имах най-чудесния си първи работен ден изобщо и смятам да се наслаждавам на момента, както и да докажа и на този бизнес, че може да разчита на мен. И вторият работен ден си беше екстра.
Както се казва, продължаваме напред.
През цялата втора седмица всяка сутрин си повтарях "днес нещо хубаво ще се случи". И общо взето, така ставаше.
Благодарности
Андрей много ми помогна. Върна ми услугата от декември определено. Всеки ден си говорихме, подкрепяше ме без да ескалира проблемите. Не че семейството щеше да попречи, но той приемаше фактите без емоции и ми даваше безпристрастна обратна връзка, съобразена с местната действителност. Много хубаво приятелство тук се ражда.
Когато му споделих за ниския ми стрес толеранс, много се смяхме на една статия. В нея пише какво може да го породи и какво може да го намали. Смешното беше, че аз правя абсолютно всичко за да го намаля (10 от 10 препоръки покривам - чета, спортувам, на въздух стоя, топли напитки пия, активен съм, градинарствам и т.н.), но и 7 от 7 стрес фактора са на лице. А той - пуши си, пие си, спорт не пипа, ама по-спокоен изглежда :)
Еми т'ва е. Честит първи април, макар че нищо първоаприлско няма по-горе.
0 коментара:
Публикуване на коментар