Книгата „Голямата уговрка“ на журналиста от ESPN Брет Форест е най-същественият публичен ресурс, разглеждащ темата за манипулираните мачове във футбола. В повече от 270 страници американският автор разказва за историите на Уилсън Радж Перумал, Крис Ийтън и още няколко популярни имена от двете страни на барикадата.
България е спомената цели шест пъти в текста. Макар да не е най-популярната дестинация за операциите на футболната мафия, страната е един от ключовите спортно-криминални центрове на Източна Европа.
За мен книгата представляваше интерес на цели три нива. Първо, в качеството ми на спортен журналист неведнъж ми се е налагало да събирам и публикувам информация за тото-мафията, уговорките и съмненията. През февруари 2011 г. с колегите от вече закрития сайт Sportni.bg бяхме сред първите, писали за съмненията около контролата на българския национален отбор срещу Естония. Мачът в Анталия е един от случаите, които Брет Форест цитира в своята книга.
През декември 2012 г. пък 12 играчи на Черноморец и Нефтохимик бяха задържани. Сюжет, който също отразихме подробно. Засягали сме и темата за Костадин Хаджииванов. Коце Маца, както е известен бившият бос на Беласица, беше дълго време търсен от Интерпол. И до ден днешен той е в неизвестност.
Втората линия, по която книгата ми беше интересна, е тази на букмейкърите. Имах възможността да поработя половин година в единствения онлайн букмейкър на българския пазар „Ефбет“. Въпреки че стажът ми там бе кратък, успях да се запозная с тридесетина момчета с академични спортни познания и сериозна хазартна експертиза. Но по-важното е, че видях отвътре как работи машината. Шефът на „Ефбет“ Цветомир Найденов е един доста любопитен персонаж, за който почти няма онлайн отпечатък. Преките ми впечатления са, че той е типичен представител на поколението „Олимпийски надежди“ - поколение, от което излязоха емблематични имена на криминалния български преход през 90-те. По думите на самия него в „спортното училище“ той е стоял до настоящия председател на федерацията по бокс Красимир Инински. Дали твърдението е факт, не мога да кажа, но мога да кажа, че Цветомир Найденов управлява бизнес с мултимилионен оборот – не само онлайн букмейкър, но и монополна верига спортни барове и казина. И го управлява брутално. Ставал съм свидетел на уволнения и корпоративни практики, които съм виждал само в сериала „Под прикритие“.
Въпреки всичко не мога да кажа, че „Ефбет“ е бил някакъв диспечерски пункт за уговорени мачове. С колегите добивахме информация, обикновено непроверена, от публични тракинг сайтове, следящи коефициентите, и още два инструмента с абонамент със сходна функция. Единият от тях – БетРадар, е слабо засегнат в книгата.
Третата линия на интерес към разказа на Брет Форест идва от чисто футболната ми история. За 7 години в българското съдийство станах свидетел на „интересни“ мачове. Играл съм срещу няколко имена от „А“ група – Бойко Величков, Борислав Георгиев – Бобъра, Вальо Найденов, Румен Горанов, Виктор Софрониев, Кичо Добрев, Юли Петков... На многократно повече съм бил съдия. Като журналист и фен съм изгледал хиляди мачове от „А“ група. От книгата се надявах да науча повече за механиката на манипулациите, но това не се случи.
„Голямата уговорка“ все пак е много интересно четиво. Историята на сингапуреца Уилсън Радж Перумал е прелюбопитна, но донаякъде и надценена. Основната теза на Брет Форест е, че мафията стои срещу букмейкърите в битката кой да прибере парите от спортния хазарт. Това е доста ограничен възглед, защото се подценява ролята на самите букмейкъри в процеса. Само веднъж се спомнава, че големите букмейкърски къщи в Азия и по-конкретно в Китай, се държат от Триадите. Тогава става парадоксално, че Триадите уговорят мачовете, за да ограбят сами себе си.
Споменатите в текста персонажи – Анте Сапина и Робин Боксич, са единствените две конкретни имена на криминални субекти от Европа в книгата. Един хърватин и един босненец. В същото време на стр. 66 е отделено специално внимание на убийството на Йордан Динов. Много интересен сюжет. Бизнесменът беше застрелян в София през 2012 г., след като отвори над 80 букмейкърски пункта в страната под бранда „PlanetWin365”. С колегите от Sportni.bg отразихме и този случай, разбира се, но от МВР така и не достигнаха до заключение защо Динов беше разстрелян. Или достигнаха, но не го оповестиха. В крайна сметка сегашният хазартен монополист запази търговските си позиции.
Друг сериозен недостатък на книгата е, че не засяга другите спортове с изключение на едно споменаване на... бадминтона. Коефициентите в бадминтона действително предоставят чудовищни възможности за печелби при измами, но този спорт далеч не е единствен. На практика няма спорт, който да не може и да не е манипулиран в наши дни. Като се почне от футбола и баскетбола, мине се през снукъра и тениса, и се стигне до екзотични дисциплини като флуорбола и нетбола. Само че големите букмейкъри, които имат ликвидността да изплащат големи суми, следят много внимателно залозите си и по правило ограничават възможностите за игра на екзотични спортове и пазари.
Тогава кой е на върха на хранителната верига? Радж Перумал? Дан Тан? Анте Сапина? Или някое локално име като Коце Маца? Не. Както самите ФИФА и УЕФА признават, а и както пише и в книгата, сведения за манипулации има и за двуобои от Шампионската лига, и за срещи от Световните първенства. Скандалите „Хойцер“ и „Калчополи“ са малък дял от мащабите на хазартната индустрия, която освен с легалните постъпления, очевидно оперира и с крупни суми с неизвестен произход. Но кой е в дъното на всичко? Казва ли ти някой, а и смееш ли да питаш?
България е спомената цели шест пъти в текста. Макар да не е най-популярната дестинация за операциите на футболната мафия, страната е един от ключовите спортно-криминални центрове на Източна Европа.
За мен книгата представляваше интерес на цели три нива. Първо, в качеството ми на спортен журналист неведнъж ми се е налагало да събирам и публикувам информация за тото-мафията, уговорките и съмненията. През февруари 2011 г. с колегите от вече закрития сайт Sportni.bg бяхме сред първите, писали за съмненията около контролата на българския национален отбор срещу Естония. Мачът в Анталия е един от случаите, които Брет Форест цитира в своята книга.
През декември 2012 г. пък 12 играчи на Черноморец и Нефтохимик бяха задържани. Сюжет, който също отразихме подробно. Засягали сме и темата за Костадин Хаджииванов. Коце Маца, както е известен бившият бос на Беласица, беше дълго време търсен от Интерпол. И до ден днешен той е в неизвестност.
Втората линия, по която книгата ми беше интересна, е тази на букмейкърите. Имах възможността да поработя половин година в единствения онлайн букмейкър на българския пазар „Ефбет“. Въпреки че стажът ми там бе кратък, успях да се запозная с тридесетина момчета с академични спортни познания и сериозна хазартна експертиза. Но по-важното е, че видях отвътре как работи машината. Шефът на „Ефбет“ Цветомир Найденов е един доста любопитен персонаж, за който почти няма онлайн отпечатък. Преките ми впечатления са, че той е типичен представител на поколението „Олимпийски надежди“ - поколение, от което излязоха емблематични имена на криминалния български преход през 90-те. По думите на самия него в „спортното училище“ той е стоял до настоящия председател на федерацията по бокс Красимир Инински. Дали твърдението е факт, не мога да кажа, но мога да кажа, че Цветомир Найденов управлява бизнес с мултимилионен оборот – не само онлайн букмейкър, но и монополна верига спортни барове и казина. И го управлява брутално. Ставал съм свидетел на уволнения и корпоративни практики, които съм виждал само в сериала „Под прикритие“.
Въпреки всичко не мога да кажа, че „Ефбет“ е бил някакъв диспечерски пункт за уговорени мачове. С колегите добивахме информация, обикновено непроверена, от публични тракинг сайтове, следящи коефициентите, и още два инструмента с абонамент със сходна функция. Единият от тях – БетРадар, е слабо засегнат в книгата.
Третата линия на интерес към разказа на Брет Форест идва от чисто футболната ми история. За 7 години в българското съдийство станах свидетел на „интересни“ мачове. Играл съм срещу няколко имена от „А“ група – Бойко Величков, Борислав Георгиев – Бобъра, Вальо Найденов, Румен Горанов, Виктор Софрониев, Кичо Добрев, Юли Петков... На многократно повече съм бил съдия. Като журналист и фен съм изгледал хиляди мачове от „А“ група. От книгата се надявах да науча повече за механиката на манипулациите, но това не се случи.
„Голямата уговорка“ все пак е много интересно четиво. Историята на сингапуреца Уилсън Радж Перумал е прелюбопитна, но донаякъде и надценена. Основната теза на Брет Форест е, че мафията стои срещу букмейкърите в битката кой да прибере парите от спортния хазарт. Това е доста ограничен възглед, защото се подценява ролята на самите букмейкъри в процеса. Само веднъж се спомнава, че големите букмейкърски къщи в Азия и по-конкретно в Китай, се държат от Триадите. Тогава става парадоксално, че Триадите уговорят мачовете, за да ограбят сами себе си.
Споменатите в текста персонажи – Анте Сапина и Робин Боксич, са единствените две конкретни имена на криминални субекти от Европа в книгата. Един хърватин и един босненец. В същото време на стр. 66 е отделено специално внимание на убийството на Йордан Динов. Много интересен сюжет. Бизнесменът беше застрелян в София през 2012 г., след като отвори над 80 букмейкърски пункта в страната под бранда „PlanetWin365”. С колегите от Sportni.bg отразихме и този случай, разбира се, но от МВР така и не достигнаха до заключение защо Динов беше разстрелян. Или достигнаха, но не го оповестиха. В крайна сметка сегашният хазартен монополист запази търговските си позиции.
Друг сериозен недостатък на книгата е, че не засяга другите спортове с изключение на едно споменаване на... бадминтона. Коефициентите в бадминтона действително предоставят чудовищни възможности за печелби при измами, но този спорт далеч не е единствен. На практика няма спорт, който да не може и да не е манипулиран в наши дни. Като се почне от футбола и баскетбола, мине се през снукъра и тениса, и се стигне до екзотични дисциплини като флуорбола и нетбола. Само че големите букмейкъри, които имат ликвидността да изплащат големи суми, следят много внимателно залозите си и по правило ограничават възможностите за игра на екзотични спортове и пазари.
Тогава кой е на върха на хранителната верига? Радж Перумал? Дан Тан? Анте Сапина? Или някое локално име като Коце Маца? Не. Както самите ФИФА и УЕФА признават, а и както пише и в книгата, сведения за манипулации има и за двуобои от Шампионската лига, и за срещи от Световните първенства. Скандалите „Хойцер“ и „Калчополи“ са малък дял от мащабите на хазартната индустрия, която освен с легалните постъпления, очевидно оперира и с крупни суми с неизвестен произход. Но кой е в дъното на всичко? Казва ли ти някой, а и смееш ли да питаш?
0 коментара:
Публикуване на коментар