Искаше ми се в Дорсет, и по-конкретно в Пул и Борнмът, да има силна българска общност. След два дни стават шест месеца, откакто съм в Англия, но все още не мога да се похваля с познанства или събития, свързани с наши сънародници.
Спомням си най-първя път, когато чух българска реч в района. Трябва да е било края на септември, когато в един следобед се разминах с една двойка - мъж и жена, прибиращи се след работа. Спрях ги, поздравих ги, но ситуацията бързо премина в неловка и трябваше да си вървя.
Следващата среща беше покрай изборите и референдума. На 25 октомври се явих в организираната секция зареден с големи очаквания, които не се оправдаха ни най-малко. Сънародниците там не проявиха особен интерес към нови запознанства и отговаряха уклончиво на въпросите ми. Стана ми ясно, че и в този случай нищо няма да излезе.
Когато посетих за първи път китайския ресторант в Пул, точно до нашата маса с Ани бяха седнали четирима българи - местно семейство с дете и пристигналата на гости леля. Този път не се натрапих, надявах се те да ни чуят и да имат инициативата. Напразно.
Вечерта преди първото ми завръщане в София, пред един локален магазин до моята квартира, видях автомобил с шуменска регистрация. Търпеливо изчаках отпред пет минути, само за да видя стреснатия (да не кажа шокиран) поглед на едно момче, което отклони моментално опитът ми за контакт с думите, че е "на гости при батко си".
След това дойде полетът, около който видях колко студено един към друг се държат българите помежду си. До този момент за мен беше необяснимо.
Завърнах се отново в Англия, за да ми се случи и случка, която да обясни донякъде горното наблюдение. Бях за третия си изпит по счетоводство в Саутхямптън, когато в регистрационния лист видях българско мъжко име. Вдъхновен се насочих към чакалнята. Пет минути по-късно се чудех къде да се скрия от срам. Нашият младеж - единственият по анцуг, беше толкова невъзпитан, че просто няма накъде. Обиждаше всички - бившите си работодатели, другите чужденци, говореше твърде силно сред хора, които преговаряха за изпити - изобщо, ужас. Разменихме уж някакви контакти, но се радвам, че не ме е потърсил. Тогава разбрах и защо българите гледат един на друг най-меко казано резервирано.
Всички тези преживявания обаче не ме отказват да искам (дори да мечтая) за силна българска общност в Пул и Дорсет. Наблюдавам с интерес проекта на Десислава Дякова и Бойко Боев - Разходки в Лондон, който е прекрасен пример за усилие в изграждането на силна диаспора в английската столица.
На 21 януари стартирах нова Фейсбук група, защото до този момент нямаше точно такава, озаглавена "Bulgarian Community in Bournemouth and Poole (Българи в Борнмът и Пул)". Надявам се след месец-два да се разрасне достатъчно, че да можем да направим нещо подобно на това, което правят българите в Лондон. Колкото и да има "зрънца" сред нас, аз все още вярвам, че да си българин не е по дефиниция недостатък. И докато го вярвам, ще се стремя да го показвам и на тези, които са се разколебали.
Спомням си най-първя път, когато чух българска реч в района. Трябва да е било края на септември, когато в един следобед се разминах с една двойка - мъж и жена, прибиращи се след работа. Спрях ги, поздравих ги, но ситуацията бързо премина в неловка и трябваше да си вървя.
Следващата среща беше покрай изборите и референдума. На 25 октомври се явих в организираната секция зареден с големи очаквания, които не се оправдаха ни най-малко. Сънародниците там не проявиха особен интерес към нови запознанства и отговаряха уклончиво на въпросите ми. Стана ми ясно, че и в този случай нищо няма да излезе.
Когато посетих за първи път китайския ресторант в Пул, точно до нашата маса с Ани бяха седнали четирима българи - местно семейство с дете и пристигналата на гости леля. Този път не се натрапих, надявах се те да ни чуят и да имат инициативата. Напразно.
Вечерта преди първото ми завръщане в София, пред един локален магазин до моята квартира, видях автомобил с шуменска регистрация. Търпеливо изчаках отпред пет минути, само за да видя стреснатия (да не кажа шокиран) поглед на едно момче, което отклони моментално опитът ми за контакт с думите, че е "на гости при батко си".
След това дойде полетът, около който видях колко студено един към друг се държат българите помежду си. До този момент за мен беше необяснимо.
Завърнах се отново в Англия, за да ми се случи и случка, която да обясни донякъде горното наблюдение. Бях за третия си изпит по счетоводство в Саутхямптън, когато в регистрационния лист видях българско мъжко име. Вдъхновен се насочих към чакалнята. Пет минути по-късно се чудех къде да се скрия от срам. Нашият младеж - единственият по анцуг, беше толкова невъзпитан, че просто няма накъде. Обиждаше всички - бившите си работодатели, другите чужденци, говореше твърде силно сред хора, които преговаряха за изпити - изобщо, ужас. Разменихме уж някакви контакти, но се радвам, че не ме е потърсил. Тогава разбрах и защо българите гледат един на друг най-меко казано резервирано.
Всички тези преживявания обаче не ме отказват да искам (дори да мечтая) за силна българска общност в Пул и Дорсет. Наблюдавам с интерес проекта на Десислава Дякова и Бойко Боев - Разходки в Лондон, който е прекрасен пример за усилие в изграждането на силна диаспора в английската столица.
На 21 януари стартирах нова Фейсбук група, защото до този момент нямаше точно такава, озаглавена "Bulgarian Community in Bournemouth and Poole (Българи в Борнмът и Пул)". Надявам се след месец-два да се разрасне достатъчно, че да можем да направим нещо подобно на това, което правят българите в Лондон. Колкото и да има "зрънца" сред нас, аз все още вярвам, че да си българин не е по дефиниция недостатък. И докато го вярвам, ще се стремя да го показвам и на тези, които са се разколебали.
Привет :)
ОтговорИзтриванеЖивея в Пул от 11 години. Имам към 10тина приятелски семейства с които се виждаме ежеседмично било то на кафе или вечеря. Българи има безбройно много, съдейки по факта, че наш семеен приятел е зъболекар тук и споделя, че има над 200 души регистрирани българи за пациенти. Още повече в съседно село на около 20 мили има гъбарник в който работят над 400 българи, а в обратна посока в New Milton има голямо българско общество дори не знам и колко горе долу са на брой хората. Има общество и то е голямо. Познаваме се доста хора. С някои по добре с други не. Не си попаднал просто на хора, които имат нуждата от нови запознанства на този етап от живота си. Не слагай всички под общ знаменател. Съществува също и факта, че само защото сме българи аз не съм длъжна да си отворя вратите, сърцето и времето за хора, които никога не съм виждала и не познавам. Не съм забелязала това да се случва в България например? Както и да е, темата има много отговори и всеки зависи от гледната точка на човека, който би коментирал. Както и да е, надявам се да се засечем на по-кафе някой ден :)))
Здравейте! :)
ИзтриванеНе съм си и мечтал само няколко часа след публикуването на този пост да получа подобен отговор :) Знам, че съм съвсем "пресен" в района, а и възприятията ми са повлияни от това, което виждам в румънската и полската общности и от това, което ми се е случило до момента. Разбира се, че не съм предубеден - както пиша и в самия текст, аз не спирам да вярвам, че може да се изгради или вече е изградена силна българска диаспора.
Разсъждавал съм и над логичното съждение, което споменавате - че българският произход не те прави автоматично "познат" на твоите сънародници зад граница. Самият аз не съм направил нищо за никого, тъй като... до този момент съм нямал възможност :) Не знам и как бих реагирал, ако съм от другата страна - ако съм уседнал и нямам нужда от нови познанства или малки зони на комфорт в новата среда. Ще видим.
Но това, което казвате, наистина ме изненадва и радва. Защо не съм се натъкнал досега на никаква информация? Май няма голяма онлайн активност или пък аз не търся правилно? Вие как сте се свързала с хората от Ню Милтън например? Бях там веднъж за няколко часа покрай ангажиментите ми с футбола, но шансовете ми да чуя българска реч е 1 към 240, имайки предвид моментната ми статистика :) Как се казва селото с гъбарника?
Здравей Радко,
ОтговорИзтриванеНаистина много се радвам, че има такива сърцати българи като теб, които се опитват да направят нещо за обединението на българите в чужбина и въобще за българщината.За съжаление обаче както казваше един провален БГ-политик(който и сега си управлява), "матриал-ът" е...
Както и да е, аз съм българин, който сериозно обмисля да се евакуира в UK.Избрал съм си Саутхемптън(Southampton).Засега най-големият проблем за мен, който се очертава е намирането на квартира в Саутхемптън и региона наоколо.Не бях запознат с квартирните въпроси в Обединеното кралство, но от търсенето ми в Интернет видях, че намирането на квартира е едва ли не по-трудно и от това да си намериш работа.Предполагам разбираш за какво става въпрос-вероятно си изпитал същия проблем когато си пристигнал в UK.
Моята малка молба към теб Радко(естествено ако не те затруднява и нямаш нищо против) е да ми помогнеш с малко информация относно намирането на квартира в Саутхемптън и района наоколо.Това ми е напълно достатъчно, с останалото аз сам ще се оправям и справям.
Въобще не чакам и не се надявам да дойда в Британия и да чакам помощ от нашенците там...А и честно казано не ми и трябва такава помощ, ще се оправям сам.Трябва ми единствено квартира.За работа, език и всичко останало-сам.
Благодаря предварително.Бъди жив и здрав и успех във всички твои начинания.Виждаш ми се свестен човек, което си е направо истинско събитие имайки предвид общият фон на БГ-матрияла към днешна дата...
Можеш да се сържеш с мен на имейл:jack-bg@mail.bg
Здравейте. Бих искала да попитам нещо. Сестра ми живее от 5 години в Англия в малко градче с двете си деца , но иска да се премести в Борнмът. Въпроса ни е дали в този град има жилища за временно настаняване. Ако някой може да ми обясни как стоят нещата ще съм много благодарна.
ОтговорИзтриване