В цели пет мача взех участие докато нямах компютър и съответно възможност да поддържам блога. За всеки има какво интересно да се каже.
На 8 октомври се игра двубоят Източната дивизия на ветераните между Редхил Рейнджърс (Redhill Rangers) и Борнмът Илектрик (Bournemouth Electric). Тази дивизия общо-взето аз си я поех. Илектрик спечелиха с 5:2, а за себе си мога да кажа, че направих много силен мач.
Интересното в него беше, че всички бяха готови за минута мълчание преди началото - процедура, за която никой не ме беше предупредил. За първи път в кариерата ми на съдия започвам мач с минута мълчание, досега това го бях виждал само по телевизията. Така и не разбрах за какво беше всичко...
Самият двубой се игра на Чапъл Гейт до летището - воаяж, за който вече бях подготвен с предишния ми опит по маршрута.
Последва почивен уикенд, тъй като времето се развали сериозно в средата на ноември. Температурите не паднаха, те се изсипаха, отделно страшен ветровал настъпи.
На 21 ноември беше много студено, но поне беше сухо и имаше мачове. Нарядът ме изпрати на Търлин Мур - мястото, откъдето започна футболната ми одисея в Англия. Там бях за първи път съдия, а в мача между Пул Боро и резервите на Бландфорд (Poole Borough - Blandford Reserves) за първи път бях първи асистент, тоест откъм треньорските скамейки. Голямо и интересно предизвикателство - вече ми се гласува доверие да укротявам треньорите. Другото голямо предизвикателство беше да се издържи на 4 градуса по къси гащи (бабо, не се притеснявай, жив и здрав съм :) ).
И още едно повторно сефте. Първият ми официален мач беше с Доминик Гилеспи - симпатично деде, символ на романтиката и традицията в английската футболна гилдия. И в този мач бях с него. Имаше и фотограф, който обаче не ме е хванал. Нищо. Ето го поне г-н Гилеспи.
След това в неделя, 22 ноември, дойде поредният мач от ветеранската лига Изток. Редхил Рейнджърс победиха Стар Сокър със 7:3. Тук интересното беше, че бях съдия на един доста сериозен стадион в Ню Милтън. Самият наряд беше комплимент от клубовете, които изрично ме поискаха по взаимно съгласие за главен съдия. Представих се на добро ниво, защитих си репутацията.
До самото място обаче нямаше как да стигна, ако не се бях разбрал с един от футболистите да ме вземе от Боскъмб (квартал на Борнмът). Повозих се с него, разгледах и квартала на прибирае и като цяло се получи хубав ден. Но най-хубавият спомен ще остане от стадиона, поне, докато не стъпя на още по-голям. Публикувам и две снимки от съблекалнята:
В събота, 28 ноември, бях пак първи асистент, този път в Дорсет Премиер Лигата на мача между Холт Юнайтед (Holt United) и Мерли Кобъм (Merley Cobham) 3:0. След двубоя поостанахме и хапнахме хотдог с по една биричка, а на прибиране в колата слушахме кръга от Висшата лига по радиото. Борнмът губеше с 0:2, но навакса до 2:2. В деветдесетата минута "черешките" пуснаха нов гол от Евертън и шофьорът - Алан Хуг, спря радиото. Така не можахме да станем свидетели на пълната драма с крайното 3:3.
В неделя, 29 ноември, ми предстоеше мач номер 20. Първа поява на стадиона в Пул, срещата беше много близо до вкъщи. Юноши до 18 години. Помислих си, че от мача между Канфорд и Милборн не бях правил сериозни грешки и... предизвиках съдбата. Два пъти обърках посоките и определено сбърках, че оставих по-свободна игра и по-висок критерий за картоните. Така последните 10 минути ми бяха тежички, когато при 2:2 емоциите у тийнейджърите се нажежиха.
Все пак мачът си свърши, а аз си взех поуките и чакам следващите наряди.
На 8 октомври се игра двубоят Източната дивизия на ветераните между Редхил Рейнджърс (Redhill Rangers) и Борнмът Илектрик (Bournemouth Electric). Тази дивизия общо-взето аз си я поех. Илектрик спечелиха с 5:2, а за себе си мога да кажа, че направих много силен мач.
Интересното в него беше, че всички бяха готови за минута мълчание преди началото - процедура, за която никой не ме беше предупредил. За първи път в кариерата ми на съдия започвам мач с минута мълчание, досега това го бях виждал само по телевизията. Така и не разбрах за какво беше всичко...
Самият двубой се игра на Чапъл Гейт до летището - воаяж, за който вече бях подготвен с предишния ми опит по маршрута.
Последва почивен уикенд, тъй като времето се развали сериозно в средата на ноември. Температурите не паднаха, те се изсипаха, отделно страшен ветровал настъпи.
На 21 ноември беше много студено, но поне беше сухо и имаше мачове. Нарядът ме изпрати на Търлин Мур - мястото, откъдето започна футболната ми одисея в Англия. Там бях за първи път съдия, а в мача между Пул Боро и резервите на Бландфорд (Poole Borough - Blandford Reserves) за първи път бях първи асистент, тоест откъм треньорските скамейки. Голямо и интересно предизвикателство - вече ми се гласува доверие да укротявам треньорите. Другото голямо предизвикателство беше да се издържи на 4 градуса по къси гащи (бабо, не се притеснявай, жив и здрав съм :) ).
И още едно повторно сефте. Първият ми официален мач беше с Доминик Гилеспи - симпатично деде, символ на романтиката и традицията в английската футболна гилдия. И в този мач бях с него. Имаше и фотограф, който обаче не ме е хванал. Нищо. Ето го поне г-н Гилеспи.
След това в неделя, 22 ноември, дойде поредният мач от ветеранската лига Изток. Редхил Рейнджърс победиха Стар Сокър със 7:3. Тук интересното беше, че бях съдия на един доста сериозен стадион в Ню Милтън. Самият наряд беше комплимент от клубовете, които изрично ме поискаха по взаимно съгласие за главен съдия. Представих се на добро ниво, защитих си репутацията.
До самото място обаче нямаше как да стигна, ако не се бях разбрал с един от футболистите да ме вземе от Боскъмб (квартал на Борнмът). Повозих се с него, разгледах и квартала на прибирае и като цяло се получи хубав ден. Но най-хубавият спомен ще остане от стадиона, поне, докато не стъпя на още по-голям. Публикувам и две снимки от съблекалнята:
В събота, 28 ноември, бях пак първи асистент, този път в Дорсет Премиер Лигата на мача между Холт Юнайтед (Holt United) и Мерли Кобъм (Merley Cobham) 3:0. След двубоя поостанахме и хапнахме хотдог с по една биричка, а на прибиране в колата слушахме кръга от Висшата лига по радиото. Борнмът губеше с 0:2, но навакса до 2:2. В деветдесетата минута "черешките" пуснаха нов гол от Евертън и шофьорът - Алан Хуг, спря радиото. Така не можахме да станем свидетели на пълната драма с крайното 3:3.
В неделя, 29 ноември, ми предстоеше мач номер 20. Първа поява на стадиона в Пул, срещата беше много близо до вкъщи. Юноши до 18 години. Помислих си, че от мача между Канфорд и Милборн не бях правил сериозни грешки и... предизвиках съдбата. Два пъти обърках посоките и определено сбърках, че оставих по-свободна игра и по-висок критерий за картоните. Така последните 10 минути ми бяха тежички, когато при 2:2 емоциите у тийнейджърите се нажежиха.
Все пак мачът си свърши, а аз си взех поуките и чакам следващите наряди.
0 коментара:
Публикуване на коментар