Днес стават две години, откакто сме с Ани. Две интензивни години, в които много неща се случиха, сладки и горчиви сълзи се ляха, възходи и падения се регистрираха, но нищо не ни раздели. С нея се смяхме, сърдихме, играхме, работихме, мечтахме, но най-важното е, че се обичахме.
Точно в този ден с Ани не сме заедно физически. Предстоят ни огромни предизвикателства - аз да се установя в Англия в първите един-два месеца, докато отрасне нашето куче Зара, след което те двете да дойдат при мен. Минахме наистина през какво ли не - тежки ремонти, напускания на работи, съкращения, неумели опити за стартиране на бизнес, безработица, емоции, драми, всичко... Но аз вярвам, че и този път, както и всеки следващ път, ще се справим. Хубаво е, че Ани вече ме познава и продължава да ме търпи. Усмивката ѝ осмисля дните ми, а аз знам как да я предизвиквам. По-добра е в бордовите игри, но аз съм по-упорит. Силна е в танците, добра е в общуването (стига да го иска, че е малко бамбашка понякога :) ), може ги рекламните работи, ядосва ме понякога, тоест - държи ме в кондиция, приятна лигла е и всичко това е чудесно.
Може би беше лудост да замина, преди тя да бъде готова. Може би беше лудост тя да настоява за куче две седмици, преди да замина. Точно защото сме луди, затова ще се справим и сега.
Надявам се за третата ни годишнина да сме в Англия, добре устроени, да изведем Зара, след това да си изберем някакъв готин пъб, а накрая да се приберем на място, което наричаме вкъщи. И винаги да бъдем гладни един за друг.
Честита годишнина, Муцуно! Чакам те :)
Точно в този ден с Ани не сме заедно физически. Предстоят ни огромни предизвикателства - аз да се установя в Англия в първите един-два месеца, докато отрасне нашето куче Зара, след което те двете да дойдат при мен. Минахме наистина през какво ли не - тежки ремонти, напускания на работи, съкращения, неумели опити за стартиране на бизнес, безработица, емоции, драми, всичко... Но аз вярвам, че и този път, както и всеки следващ път, ще се справим. Хубаво е, че Ани вече ме познава и продължава да ме търпи. Усмивката ѝ осмисля дните ми, а аз знам как да я предизвиквам. По-добра е в бордовите игри, но аз съм по-упорит. Силна е в танците, добра е в общуването (стига да го иска, че е малко бамбашка понякога :) ), може ги рекламните работи, ядосва ме понякога, тоест - държи ме в кондиция, приятна лигла е и всичко това е чудесно.
Може би беше лудост да замина, преди тя да бъде готова. Може би беше лудост тя да настоява за куче две седмици, преди да замина. Точно защото сме луди, затова ще се справим и сега.
Надявам се за третата ни годишнина да сме в Англия, добре устроени, да изведем Зара, след това да си изберем някакъв готин пъб, а накрая да се приберем на място, което наричаме вкъщи. И винаги да бъдем гладни един за друг.
Честита годишнина, Муцуно! Чакам те :)
0 коментара:
Публикуване на коментар